Мисля, че е време да разберете аджеба кой стои зад прозвището Duvi. Все пак е добре да се знае кой стои зад тези писаници а не просто прякор. Ще гледам да съм кратък и точен.
Казвам се Любомир Тошков Марчев
Роден съм на 06.06.1982 г. в гр. Пловдив бил съм доста болнаво бебе но с растежа се стягам и съм ок . на 8 годинки започвам да тренирам плуване (добре че беше това плуване малко да ми стане по голям гръдния кош 
) след като вече съм минал през доста други спортове, някой от родителите беше решил че трябва да спортувам нещо. Плуването също не се оказва моят спорт и след 3 години тренировки се отказах. Тогава учех в Арменското училище, а там се оказа, че има скаутска организация … ето това беше началото на моето запалване по дивото. Трети-четвърти клас вече правих възли, ориентирах се по компас и карта, знаех как да паля огън даже и да вали.. и разглобявах и сглобявах Ак-47. Мдам в моето детство все още имаше военна подготовка. С годините все повече и повече се заплесвах по дивото. Тъй като съм от децата, които имат село с брат ми чакахме всяка година лятната ваканция за да отидем на село и да забравим за училището и да се отдадем на игрите, плуването в реката, ходенето за риба и обикалянето по поляните. Вече по пораснал в техникума (Строителен техникум – Гр. Пловдив , специалност Водно Строителство) се запалих по компютрите спомням си Коледата на 94 г. когато ми взеха първият компютър 233 Mhz 1.2 GB HDD и Win 3.11 нямаше такава радост и такова бърникане. По късно четвърти-пети курс се запалих по катеренето и пещерното дело. През ден ходих да тренирам на стената над Понеделник пазара в Пловдив и чаках поредният поход до някоя пещера. Дойде 2002 юни месец и ме взеха в казармата. 54 весели дни в Плевен (тук си признавам бях скатавка, спях до 10, не ходих на ФП, и ядях избрана храна) и това всичкото беше заради случайността вишагата който беше ротният писар да не сейвне ексела с личната информация, да падне гръм върху трафа на поделението токът да спре и да прецака 4 дена събирана информация. Това обаче не ми попречи да имам награди за точна стрелба и за най чисто и поддържано оръжие в батальона. След клетвата ме преназначиха в Пловдив където си седях на компютър и пишех ли пишех, следобед към 5 си тръгвах спях до 23 и отивах на работа до сутринта. Дойде март 2003-та и се уволних от казармата (тук ми се иска да кажа нещо силно от рода на „С военни почести и шпалир“ но просто си оставих камото сложих дънките и си тръгнах ). След това дойдох в София да си търся късмета работих в лан мрежи и кабеларки лятото ходих за по месец на палатки и се разхождах в горите. Началото на 2005 година в един зимен ден разбрах що е то Еърсофт. Една седмица след този завет за мен ден и куп екипировка направих първата си игра. Това за мен беше уникален ден с много адреналин и смях (имайте в предвид, че тогава играехме с пушки тип помпа за 3 лв. от Илиенци с точна стрелба до 5-10 метра. Но това не ни отказа всяка неделя да се събираме и забавляваме. С многото игри започнахме да се оглеждаме за по-добри оръжия и по-добра екипировка и 2006 година решихме, че този спорт трябва да се развие повече в България. Събрахме се няколко човека и създадохме Еърсофт Блгария.
Всичко беше като в сън за отрицателно време събрахме много хора от цяла България създадоха се много отбори в различни градове. Оръжейните магазини започнаха да внасят новите оръжия и играта стана в пъти по интересна. Започнахме да правим горски битки по цял ден от сутрин до вечер навъртали сме по 18-20 км. на ден в пресечени местности да търсим „лошите“ и да ги „обезвредим“ и всичко беше страхотно. На 27.07.2008 г. дойде и заветният ден да се бракувам сватбата беше страхотна с много роднини и приятели а булката … о да булката беше най-красивото създание …
(има снимки във фейсбук). И така до днес вече почти 2 години щастливо женен, спрял да играе Еърсофт, чакащ Наследникът да се появи но никога не забравил любовта към дивота списвам този блог за да разберат децата че има и по интересни неща от компютрите и дискотеките ( сега да не си кажете тоя е мега грийн хахо. Не е така аз също обичам да играя игри имам 3 компютъра, плейстейшън и всякакви електрони глезотии 
но ако мога ще ида да живея в гората, нищо няма да може да ме спре. Даже прякорът ми Duvi е свързан с игрите ако се чудите защо точно Duvi ето го отговорът DUke Nukem – любимата ми игра и VIper – любимата ми кола. Надявам се да не съм ви отегчил с тази биография и да спрете да четете блога. Обещавам да се разхождам из горите и да оцелявам колкото мога повече и да се опитвам да ви разказвам за това какво съм правил и как. А да това което пиша са интересни неща, някой може да го вземе за съвети за оцеляване, друг да каже „Този няма диплома за да ми казва как да оцелявам“ тук ще кажа … аз искам да ви показвам как да се ЗАБАВЛЯВАТЕ и какво може да ви помага докато го правите.
Новини (RSS)
Аз…аз…аз…ня…нямам думи.Ти си най-печения тип!Чудесен си си направил живота!
,а кола…хмм…Aston Martin,хах!Duas!Не…аз съм си Alpharam…за сега.Кефи ме.
Преди 5 дни разбрах за еирсофта и вече има нещо,за което мога да живея(виртуалните игри ми омръзнаха преди 2 месеца).1 ден след като разбрах за него изгледах всички онлаин БГ еирсофт SHOP’s и се навих адски много да си взема Leapers Shadow Ops Sniper Rifle(защото е евтин и като изгледах няколко review-та за него мога да кажа И качествен) като за начало(екипировка по късно) и да почна да се упражнявам докато навърша 16(след 2-3 месеца),но понеже трябва здрава физическа подготовка,ще ходя на Витоша да тичам колкото се може повече,за да заякна в краката и да се заредя със свеж въздух,и да се насладя на природата!След 2-3 месеца с баща ми (ако той иска де)ще се запи6ем в AIRSOFT Bulgaria!(Big B)Все пак искам да има познат голям човек до мен.Аз ще се уплаша от големи чичковци,непознати с голи глави и военни костюми (rofl).Време е за АРМА 3(на живо),чакай…не мога да сравнявам виртуалните игри с реалността и не искам…Ненавиждам ги(вече)!
Иначе за Duvi…Дюк Нюкем ми е любимия герой
И Дуви,искам да те спукам на еирсофт,ако се видим и играем заедно един срещу друг(мечти…хубаво нещо са :/ )!
Здрасти,
. Но не ги забравяй и тях все пак зимата съвсем нормално можеш да си тренираш тактика онлайн 
Както и да е, за оръжията не се хвърляй на снайперите. В Еърсофта снайпера е просто бутафория със същият успех ще имаш точна стрелба и с автоматична пушка даже да не кажа че някои ъпгрейднати пушки ще стрелят повече от теб. Ако все пак си се насочил към снайпери трябва повече парички да събереш и да земеш нещо далеч по мощно но тогава минаваш в други правила и тн тн… Иначе да играем няма проблем се някой ден ще се засечем на терена 
Радвам се че са ти омръзнали онлайн игрите
п.п. И умната с тичането по планините тичай но винаги внимавай защото си на неравен терен и да не стане така че да трябва да оцеляваш )
Поздрави .
Дувиславе, все се чудех защо са ти толкова странни снимките във Сура-книгата, по едно време даже си помислих че си станал военен, и чак сега като попадам на блога ти разбирам за какво иде реч. Трябва да си призная че определено ме заинтересова с тези игри и макар че напоследък нямам много свободно време (работа, какво да се прави), ще трябва да се видим някой ден с теб на по биричка и да ме светнеш малко повече. :“))
Весо за тебе винаги ще намерим време да те посветим в тайното изкуство на Еърсофта
До колкото си спомням офиса ти беше около мен на Дойран аз свършвам работа към 18:00 и към 19:00 сме с Малкия и Женат на Флай бара под сервиза на Си Ен Сис ако се сещаш така че ако решиш драсни да пием по биричка 